НАУКИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО: НАЧАЛНА ПЕДАГОГИКА, ЛИДЕРСТВО И МЕНИДЖМЪНТ В ОБРАЗОВАНИЕТО

В ключова среща, проведена в София на 12 февруари 2024г., водещи образователни дейци, включително д-р Андреас Шлайхер от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), министърът на образованието и науката на България, заместник-министри, ръководители на синдикати, представители на академичната общност, парламента и представители от академични институции се събраха, за да обсъдят резултатите от Програмата за международна оценка на ученическите постижения (PISA) 2022 за България. Нов български университет беше представен от д-р Лъчезар Африканов от секция „Педагогика“.

Срещата подчерта необходимостта от системни промени в образователния пейзаж на България, за да се преодолее пропастта между придобиването на знания и тяхното практическо прилагане. Като се фокусира върху тематични области като подобряване на учебните преживявания, трансформация на ролята на учителя, ангажираност на родителите, култивиране на поддържаща организационна култура и преосмисляне на практиките на оценяване, България може да направи значителни стъпки към подобряване на своите образователни резултати. Това общо усилие на всички заинтересовани страни ще допринесе за създаване на справедлива, иновативна и гъвкава образователна система, която подготвя учениците за сложните предизвикателства на 21-ви век.

д-р Андреас Шлайхер

Д-р Андреас Шлайхер е известен със своята влиятелна роля като директор по образование и умения в ОИСР. Със своя визионерски подход към световното образование, д-р Шлайхер е имал ключова роля в разработването и проследяването на резултатите от PISA, която се превърна в ключов инструмент за оценка и сравнение на образователните системи по света. Неговият опит и прозрения относно образователните практики и политики са насочили множество страни към подобряване на техните образователни резултати и подготовка на техните ученици за предизвикателствата на съвременния свят.

PISA 2022

PISA е международна оценка, която измерва способността на 15-годишните ученици да прилагат своите знания и умения в четене, математика и наука към реални предизвикателства. Целта не е само да се оцени какво знаят учениците, но по-важното е колко добре могат да използват своите знания в различни контексти.

Основни прозрения от работната среща в София

Д-р Андреас Шлайхер предостави обстойно преглед на представянето на България в PISA 2022, отбелязвайки, че докато българските ученици показват похвална способност за възпроизвеждане на знания, техните умения за практическо прилагане на тези знания не са толкова силни. Например, те са добри в четенето, но изпитват трудности да използват това умение за учебни цели. Подобно на това, техните знания по наука са солидни, но тяхната способност да проектират и провеждат експерименти не съответства на нивото на тези знания.

Образованието според д-р Шлайхер трябва да осигурява на учениците възможност да задават правилните въпроси и да управляват самостоятелно своето обучение. Въпреки това, значителната социална пропаст и разнообразието в качеството на училищата в България водят до поляризация на ученическите постижения. Малък брой ученици се отличават със световни награди, докато голяма част срещат трудности с придобиването на компетентности, необходими за успешен живот.

Д-р Шлайхер посочи Естония като държава за пример от Източна Европа, която е успяла да намали образователната пропаст, осигурявайки високо качество във всички училища. Той изтъкна значението на развиването на мисленето, ориентирано към растеж при учениците, при което те са убедени, че техните усилия сега в училище ще допринесат за техния бъдещ успех, и акцентира на важната роля, която учителите играят в насърчаването и подкрепата на тази увереност.

Срещата разгледа предизвикателствата, провокирани от използването на смарт устройства. Д-р Шлайхер подчерта, че българските ученици са сред водещите в изследването по използване на смартфоните си за неучебни цели. В дългосрочен план продължителната употреба на устройства само „за забавление“ лишава учениците от възможността да четат обемисти текстове, да се сблъскат с противоположни гледни точки. Стига се до капсулиране в свят регулиран от алгоритми, които поставят учениците в общност от единомислещи потребители с еднакви вкусове и разбирания за света.

В рамките на срещата се оформиха тематични препоръки за подобряване на образованието в България, които могат да се обобщат, както следва.

Подобряване на учебните преживявания и интеграция на технологиите

Подобряването на качеството на учебните преживявания е от решаващо значение. Включването на интерактивни и практически учебни дейности, които стимулират критичното мислене и креативността, може значително да подобри ангажираността на учениците. Освен това, внимателната интеграция на технологиите и изкуствения интелект в учебната зала може да направи образователното съдържание по-достъпно и ангажиращо.

Трансформация на ролята на учителите и формите на професионално развитие

Ролята на учителите следва да еволюира от предаване на знания към фасилитатори на учене, които изграждат значими взаимоотношения със своите ученици. Програмите за професионално развитие на учителите трябва да се съсредоточат върху емоционалната интелигентност, изследователското обучение и използването на технологии в образованието.

Ангажираност на родителите

Ангажираността на родителите в образователното пътуване на техните деца е от съществено значение. Учителите следва да полагат усилия в разясняване на педагогичската мисия (защо учим, това, което учим) на родителите и да ги включват в образователния процес.

Организационна култура и мотивация

Създаването на поддържаща организационна култура в училищата подкрепя колаборацията между учителите, обучението между колеги и чувството за общност. Разпознаването и адресирането на мотивационните фактори на учителите, включително осигуряването на социално признание и предоставянето на качествена подкрепа, са съществени за подобряване на тяхното професионално удовлетворение.

Култура на оценяване и разнообразие на училищата

Преходът към формиращо оценяване и намаляване на стреса от ключови изпити може да насърчи по-цялостен подход към ученето. Трябва да се положат усилия за осигуряване на висококачествено образование във всички училища, включително споделяне на най-добри практики и подобряване на разпределението на ресурсите.